Правила за етикетиране на стоки и продукти

Етикетирането е ключов аспект от осигуряването на качествена гаранция на клиентите, тъй като предоставя важна информация за характеристиките и произхода на даден артикул.

Предвид различните диетични преференции и специфичен консуматорски характер, предлагането на прозрачна информация е от съществено значение. Освен това, съществуват и законови изисквания, които всеки български и европейски бизнес трябва да спазва, за да оперира безпроблемно на съответния пазар.

В тази статия ще разгледаме кои са тези изисквания и как един бизнес може да се справи коректно с етикетирането на своята стока.

Изисквания за етикетиране на стоки и продукти в България

В България законите и регулациите свързани с етикетиране се издават и управляват от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Разбира се, техните стандарти се изискват при продажба на продукти в границите на страната и варират спрямо същността на стоката. В повечето случаи обаче тези изисквания се застъпват със съответните европейски регулации.

С цел да бъдем максимално точни, ще добавим, че определението за “етикет” е текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на стоката или върху самата стока, които са напечатани, написани, маркирани, шаблонирани, щамповани, залепени или прикрепени.

Основни информационни елементи на етикета

На първо място, изискваната информация се очаква да е вярна, лесна за виждане и четене, неподвеждаща и незаличима. Това включва използването на универсални символи за етикетиране.

Друго генерално правило е, че етикетите трябва да са прикрепени към стоката или опаковката и да бъдат написани на български език. 

В зависимост от вида на стоката се обозначават следните детайли:

• Списък на съставките или основни характеристики;
• Предупреждения и рискове при употреба;
• Условия за съхранение, манипулиране и употреба;
• Указания за ползване, когато е необходимо;
• Означения за срок на годност.

А какви са релевантните правила за етикетиране на определените видове стоки, следва да разгледаме по-долу.

Изисквания за етикетиране на хранителни продукти и добавки

Контролът, свързан с етикетирането на хранителни продукти, е изключително висок, тъй като е пряко свързано с общественото здраве. Преди да видим какви са изискванията за етикетите на храните, трябва да отбележим, че те се разделят на два вида.

Това са:

• Предопакована храна – необходимата информация в този случай трябва да бъде разположена на самата опаковка или на прикрепен етикет;

• Неопакована храна – информацията се предава на приемащия оператор, който я съобщава на крайния потребител.

Етикетите на храни, съгласно регламента за етикетиране на храните от ЕС, трябва да съдържат следната информация:

• Наименование на храната;
• Списък на съставките и тяхното количество;
• Алергени;
• Нетно количество на храната, изразени в килограми, грамове, литри, милилитри или сантилитри (в зависимост от същността на продукта);
• Срок на годност на продукта;
• Условия за съхранение и инструкции за за употреба, ако е необходимо;
• Име и адрес на оператора;
• Съдържание на алкохол за напитки (ако е по-високо от 1.2%);
• Хранителна стойност.

В зависимост от релевантното законодателство (европейското или националното), някои етикети трябва да предупреждават за наличието на съставки, които не се препоръчват за деца, като например кофеин.

Списъкът трябва да е поставен след заглавие, което включва думата “съставки”. Той трябва да посочва съставките в низходящ ред според теглото и да ги обозначава с юридическото им наименование. Алергените, от своя страна, трябва да бъдат подчертани или написани с различен шрифт.

Всички български бизнеси е необходимо да следват европейската наредба за етикетиране на хранителни стоки.

Различия при етикетиране на различни видове стоки (козметика, лекарствени продукти и т.н.)

Съществуват и специфични правила за етикетирането на нехранителни стоки. Необходимо е предоставянето на няколко задължителни данни според европейската наредба за изискванията за етикетиране на нехранителни стоки.

Тези изисквания биват следните:

• Производител и вносител (ако стоката е внос, наименование и търговска марка);
• Наименование на стоката и релевантния идентификационен номер;
• Страна на произход;
• Цена;
• Състав и основни характеристики;
• Предупреждение и рискове при употреба;
• Изисквания за съхраняване и употреба;
• Указания за ползване, при необходимост.

Етикетиране на продукти с ограничено или специално предназначение (биологични, безглутенови, органични и др.)

При работа със специално произведени биологични или органични продукти, рекламите или търговските документи могат да използват термини като “еко” и “био” за описване на продукта или неговите съставки. Надписът трябва да се чете лесно и ясно и подлежи на сертифициране от контролен орган.

Наред с това, от 2010 г. е задължително използването на логото на ЕС върху био хранителни продукти, заедно с обозначение за произхода на суровините. Това обозначение трябва да бъде в същото зрително поле като логото на ЕС.

Определянето на продукт или неговите суровини като биологични зависи от:

• Произхода на животното или растението;
• Обработването на почвата;
• Практиките за грижата за животното или растението;
• Методите за развъждане;
• Профилактиката на заболяванията;
• Нивото на хигиена;
• Продуктите за почистване, които трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия;
• Фуражите;
• Посевния и посадъчен материал.

Сходни специфични правила важат и за аквакултурите.

Законодателство и правила за етикетиране в съответствие с европейските стандарти

Като членка на ЕС, България е длъжна да следва европейските правила за етикетиране. Тези общи стандарти помагат на българските бизнеси и техните продукти да следват стандарт за качество и визуална продължителност с останалата част на Европа.

Например, от гледна точка на размера на етикетите, според европейския регламент за етикетиране, информацията, изисквана от закона, трябва да бъде отпечатана с шрифт с минимална височина на буквата “х” от 1,2 милиметра. Ако опаковката е по-малка на площ от 80 cm², минималната височина може да бъде до 0,9 mm.

За опаковки, по-малки от 10 cm², е необходимо да се добави следната информация:

• Наименованието на храните;
• Нетно количество;
• Алергени;
• Срок за годност.

Изисквания за етикетиране на вносни стоки и продукти

Когато нехранителни стоки се поставят в транспортни опаковки, самите опаковки се етикетират с данни за наименованието на стоката, както и името и адреса на производителя или на вносителя.

В случай, че говорим за вносни стоки, нетното тегло и броят на единичните опаковки се обозначават. Заедно с това трябва да се поставят задължителните предупредителни знаци за транспортиране.

В етикета на самия продукт задължително трябва да бъде обозначена страна на произход на езика на потребителите. 

Приложение на баркод, QR кодове и допълнителна информация на етикета

Баркодовете и QR кодовете често се използват за осигуряването на допълнителна информация за продукт, като например произхода, съставките и детайли, свързани с производителя.

Регулациите, които се отнасят до приложението на такива кодове, варират спрямо типа продукт. Кодовете трябва да са достатъчно големи, за да могат да бъдат сканирани лесно. Те могат да съдържат задължителна информация, но тя трябва да бъде налична в самия етикет. Затова много фирми използват QR кодове, за да запознаят клиентите си с техния бизнес и производствени процеси.

Релевантните стандарти за генериране на баркодове и QR кодове се регулират съгласно от GS1 и 18004 стандартите.

Регулации и маркировки за безопасност, предупреждения и инструкции за използване

Маркировките за безопасност са задължителни, независимо от типа продукт.

Според продукта, информацията, която трябва да се включи, е:

• Инструкции за безопасна употреба;
• Маркировки за безопасност (опасни съставки или материали);
• Предупреждения за специални групи от хора;
• Съвети за действие при неправилна употреба.

Оценка на съответствието и проверка на етикетите спрямо регулациите

Някои видове стоки подлежат на проверка от сертифицирани органи.

Това включва проверка на:

• Езиковата точност и яснота на етикета;
• Начинът на поставяне на етикета;
• Точността на данните;
• Произхода на суровините;
• Маркировка.

Проверката е постоянен процес. При всяка промяна в състава на продукта следва да се проведе процес на одобряване.

Инструменти, системи и автоматизации

За да се улесни самият процес на етикетиране, може да се използва машина за етикетиране, която  позволява автоматичното поставяне на етикети върху предопределени места на стоката. Това е особено полезен инструмент в компании с високо производство.

Освен това, ERP (enterprise resource planning) системи често разполагат с модели за създаване на баркодове, които са от значителна полза не само за търговците на твоите продукти, но и за складовите процеси.